Не ми върви...

Не ми върви в тоя живот, другарки и другариии, не ми върви...

Сутринта излезнах от вкъщи - счупих крак... Комшията ми изсипа кофата за боклук върху главата... Затвориха вратата на автобуса и счупиха носа ми... Жена ми ме напусна... Дъщерята е бременна и не знае от кого... Изнервих се... Обраха ме...

К'во да ви говора, въобще в тоа живот не ми върви и...

...и реших: ше обера и аз некоя банка, та да живна като некои хора!

Отидох във ДетМаг, купих си воден пистолет - същински като истински! От многото гангстерски филми, които бех гледал, навлекох един чорап на главата, влезнах в първата банка, насочих пищова към гишето и извиках:

"НЕ МЪРДАЙ!!! ТОВА Е ОБИР!!!"

А оная съвсем спокойно ми рече:

"За обир се редете на 3-о гише."

Нервен насочих пистолета към оная на 3-о гише и й викам:

"ШЕ СТРЕЛЯМ!"

А оная ми вика:

"Имате ли разрешение за стрелба от пето районно? И не се пудрете много, а вижте - преди вас, тия 40 гангстери от две седмици чакат... Целата стена вляво е облепена с документи, които тре'а да носите при обира! Новото са две служебни бележки - не ги забравяйте, сега върнахме един..."

14 дни събирах служебни бележки - от тук, от там, от профсъюзите, че не работя, за разрешение за стрелба...

Събрах всички бележки и отидох. Пред мене един гангстер, които вече се редеше втора седмица, се самоуби...

А оная ми вика:

"Вижте к'во, каква валута ще обирате? Ако е западна, ви я ловим по минимум 8 лева парчето! Ако ще внасяте западна и крадете наша, ви я хващам по 50 стотинки - това е курсът за обирите тия дни..."

Седех си, отчаян, и реших, че за нас, гангстерите, тука отдавна няма места. Гангстерските места отдавна са ги заели чиновници и бюрократи.

Цръцнах си с пистолета в слепоочието, хвърлих двете чанти - едната, по-големата, бех я взел с бележките, и по-малката - за обира, и продължих така да се шляя по улиците...

Нещастен, другарки и другари...


(Оригинал: неизвестен)
(Предполагаем оригинал: Шкумбата)