Луд за връзване...

Често изпадам в странни състояния...

Слушам музика и потъвам в някакво особено безвремие...

Транс?!...

Забравям, че съм седнал неудобно на архаичния стол пред компютъра и че ме боли вратът от неправилната, наведена напред стойка...

Забравям, че преди час настъпи светлият български празник Трифон зарезан... (Кой каза Свети Валентин?! What the f0ck?!) ...

Даже забравям, че чашата ми е почти празна и трябва да си долея от червеното домашно... ;-)

Тотално се откъсвам от света!

Разнежвам се... Размечтавам се... Разтапям се! Гледам в една точка и виждам безкрая!...

Всъщност съм затворил очи...

Всъщност... Май не съм сигурен...

Чувствам се по-лек от въздуха; политам в пространството...

Чувствам всичко и не чувствам нищо! Искам Всичкото! Но Нищото е животът!

Нищото е Всичкото!

Дали?...

Искам го!

Искам всичко онова, което не ми достига, за да нямам нищо...

Защото ония, които нямат нищо, всъщност са най-богати!

Май не съм наред!

Явно е от музиката...

Боли ме вратът от тая наведена стойка! Виното ми свърши - трябва да си долея...

Опитвам се да се боря с времето, но не ми достига време...

Опитвам се да бъда себе си, но всъщност имам безброй лица...

Искам да бъда добър човек, а всъщност май не зная какво е "добро"...

Искам? И аз не зная какво искам...

Искам всичко и не искам нищо!

Май взех да се повтарям...

Хаосът бушува в главата ми! Заедно с ритмичния звук на музиката...

Чувствам душата си бездушна... Полетяла в необятната небесна шир и пропаднала вдън земя...

Наблюдаваща всичко и невиждаща нищо...

Толкова високо... А всъщност толкова ниско... И същевременно толкова неопределено далеч от света...

Защо е толкова сложно?

А всъщност от нас самите зависи да го направим просто...

Но простите неща са прекалено сложни, за да бъдат разбрани...

И ние, хората, макар че имаме толкова много скрити ценности, сме прекалено глупави, за да разберем простите неща...

Затова философстваме!

Или поне се опитваме...

А всъщност сме смешни; даже направо трагични...

Както всичко друго...

...И слушаме музика!...

Както нищо друго...

...И си мислим, че сме всичко!

А всъщност сме безкрайно малки всред безкрайната Вселена...

Но дори не го осъзнаваме...

...И дори не се замисляме...

Пропиляваме си времето...

Радваме се на неща, които нямат никаква стойност!

Пренебрегваме безценното!

Любовта и разбирателството между хората!

Липсата на болки и тревоги...

Доброто! Хубавото!...

Идеалното...

Безкрайното...

Безсмъртното...

...

Май не съм наред...

Явно е от музиката...

България наема PR-агенции, за да вдигне имиджа си пред Европа

Току що прочетох новината в news.bg:

България се обръща към PR-агенции, за да промени имиджа си

България отвърна на критиките на ЕС, като нае ПР компании от САЩ и Австрия, които да променят нейния имидж, посочва агенция "Ройтерс".

През декември миналата година българското правителство е подписало договор за 1,53 милиона долара с австрийската компания "Хохегер Комуникационсбератунг", показват данни от официалния уебсайта на Агенцията за обществени поръчки.

Задачата й включва "провеждане на кампания за укрепване на положителния имидж на България в Европейския съюз".

Според австрийската компания, тя е спечелила договора за пиар в конкурентен търг и е организирала, а в някои случаи платила на европейски журналисти да посетят София и интервюират премиера Сергей Станишев и други правителствени служители.

"Задачата на "Хохегер" по отношение на българското правителство включва цялостни комуникационни услуги за Република България. Обхватът на консултантските ни услуги е в засилване на комуникацията и отношенията с медиите", заяви Мартин Йеневайн, представител на компанията.

Компанията "Хохегер" е свързана с базираната в САЩ пиар консултантска компания "Бърсън-Марстелър", от която заявиха, че са свършили в Брюксел малко работа за българското правителство според договор, насочен предимно към "сближаване" с журналистите.

Робърт Мак, директорът на компанията в Брюксел, каза, че една от техните услуги е била да уредят медийни срещи за Рейчъл Еренфелд, директорка на базирания в Ню Йорк Американски център за демокрация и автор на статии, в които пише, че Европейската комисия се отнася несправедливо към България.

Еренфелд посети България през май по покана на Станишев, за да направи "независимо проучване за усилията на България в борбата с организираната престъпност и корупцията", както го определя самата тя в статия, публикувана във "Вашингтон Таймс".

"Наказването на България би имало обратен ефект", е нейното заключение, посочва информационната агенция.

(Оригинал: http://news.ibox.bg/news/id_1061714692)

Не зная да се смея ли или да плача. 1.53 млн. долара, извадени не от къде да е, а от джоба на данъкоплатеца, разбира се, ще се похарчат за нещо абсурдно. Понеже не можем ние сами да си вдигнем имиджа пред Европа, значи дай да наемем PR-агенция! Това е едно своеобразно признание на държавата, че не може и/или не иска да се справи с корупцията и организираната престъпност!

Ако правителството не може да се справи с проблемите на България, значи или е неспособно, или го мързи. Или и двете. Ако е неспособно или го мързи, значи не е истинско правителство, а пародия. Ако е пародия, значи е време да спре с тези нескопосани опити да замаже положението и да си ходи! Крайно време е вече да си ходи! Но правителството не иска да си ходи. И значи е крайно време ние, обикновените хора, да се замислим...

Ако правителството не иска да се справи с проблемите на България, значи признава участието си във всичките нечисти сделки и източване на държавни... простете - на народни пари! Ако правителството не иска, значи е крайно време ние, обикновените хора, да се замислим...

Както се вижда, и в двата случая нещата опират до нас, обикновените хора. И до нашето замисляне...

И така - замислете се! Замислете се, например, за кого ще гласувате на следващите избори!

Но задължително гласувайте!

Защото негласуването води до ситуацията, в която се намираме в момента - да ни управляват трима души, от които нито един не е българин!...

El camino del Rey

Ако не сте загубили ума и дума, след като изгледате филмчето, коментирайте! :-)

http://www.brightcove.tv/title.jsp?title=1438490562

Посвещава се на децата на 60-те, 70-те и 80-те години на XX век

Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете вкъщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали?

С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там, където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си?

Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!

Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?

Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите?

Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:

1. По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
2. Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека.
3. Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.
4. Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща
5. След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.
7. Изпадаме в паника ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
8. Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето.
9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.
10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.
11. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го изпратиш.
12. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.!
13. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма.


Източник: неизвестен