Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете вкъщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали?
С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там, където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си?
Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!
Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?
Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите?
Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
1. По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
2. Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека.
3. Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.
4. Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща
5. След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.
7. Изпадаме в паника ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
8. Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето.
9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.
10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.
11. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го изпратиш.
12. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.!
13. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма.
Източник: неизвестен
четвъртък, януари 31, 2008
Посвещава се на децата на 60-те, 70-те и 80-те години на XX век
Публикувано от
Йордан Йорданов
в
10:39
0
коментара
сряда, януари 30, 2008
Depeche Mode в България
(...извадки от старите класики...)
20 Юни
14:00 Пристигане в БГ. Среща с екзалтирани фенове, окупирали летището две седмици предварително. Масов бой. Дейв Геън е посрещнат по стар български обичай - питка със сол. Дейв никога не е очаквал такова посрещане и с радост изшмърква солта...
15:00 Настаняване в хотел.
19:00 Гостуват в шоуто на Учиндолския селянин, който непрекъснато говори за селото си. Бендът свири Personal Jesus в чалга аранжимент.
20:30 Вечеря – кебапчета и домашна парцуца.
22:00 Посещение на БИАД и други елитни заведения на нощния живот в София.
21 Юни
10:00 Проверка на електронната поща. Фен е пратил на Геън адреса free.data.bg. Дейв го посещава и открива три парчета на Depeche Mode, за които не е чувал никога.
13:00 Шопинг тур на софийското шан-зе-ли-зе. Вери икспенив, дюдз!
14:00 Шопинг тур в Илиенци. Дейв излиза с две големи черни торби.
18:00 Саунд чек. Палатковия лагер от фенове, чакащи около два месеца пред стадиона, се раздвижва.
19:00 Щурм на стадиона.
21:00 Начало на концерта след един час викове от публиката „Де си бе, Ге(ъ)нчо!” Дейв излиза на сцената с тениска Biesel, джинси Levys и маратонки Adibas.
21:02 Уредбата гръмва.
21:20 Заменят уредбата с 200 паралелно свързани ВЕФ-а.
21:30 Токът спира.
23:18 Токът идва.
23:19 Дейв обявява на български: „Това беше всичко за тази вечер, дами и господа!”
23:20 Масов бой...
Публикувано от
Йордан Йорданов
в
9:46
0
коментара
Етикети: смях
сряда, януари 23, 2008
вторник, януари 22, 2008
Някои интересни преводи на Metallica
Доста често се срещат из Интернет пространството изчанчени преводи на заглавия на песни на Metallica. И макар че подобни преводи могат да се направят за какви ли не други групи и изпълнители, събраните по-долу са в крак с модата, а именно - Metallica. Ако някой се сети за други такива, да добавя смело в коментарите!
Free Speech for the Dumb — MВР съобщава!
The Thing That Should Not Be — Оooпс!...
Nothing Else Matters — Ти вече не си ми майка
Wherever I May Roam — Сирак Скитник
The Memory Remains — Как да та забравя, като не мога да тa запомня
Master of Puppets — Шефе, шефе
King Nothing — Симеон Сакскобургготски
Breadfan — Зрънчo
Die Die Die my darling — Кучко, марш в ковчега
Jump in the Fire — Нестинари
Мama Said — Кольова мама думаше
The Unnamed Feeling — "Я виж тука имам ли нящо"
Whiplash — Пляс, пляс
Fixxxer — Баш майстора
Seek and Destroy — Сакам да строим
So What — И той квоооо?
Sabbra Cadabra — Aлъш-вериш
Harvester of Sorrow — Тъжният комбайнер
To Live is To Die — Да ти еба и живота!
Frantic — Бълхлясал
Carpe Diem Baby — 'Фанете ма за…, госпожице
It’s Electric — От енергото сме
Loverman — Коцкарин
The Small Hours — По никое време
Helpless — кьор-кютук
Am I Evil? — Съм ли гад?
Damage Inc. — "Щрабаг" ООД
Motorbreath — На кофти ми лъхаш
Bad Seed - Кофти семка
Blackened - Калайдисан
Devil's Dance - Гявол рипа
No Remorse - Дреме ми на...
Now I Wanna Sniff Some Glue - "Кале"
Some Kind Of Monster - Гадове нек’ви
Battery - Батерията
Bad Seed - Няма сийдъри
Green Hell - Инвестиции на зелено
Of Wolf and Man - И вълка сит, и агнето цяло
Blackened - Мазало
Hit the Lights - Гаси тока и го лапай
Low man’s lyrics - Джуджешка лирика
Тhe Four Horsemen - Тримата глупаци и брат им
Тhe Four Horsemen - Всички на коне, само пенчо на магаре (според Пейо)
Bleeding Me - В цикъл съм
Anaesthesia - Pulling Teeth - Доктор 'Ох, боли'
Fight Fire with Fire - Клин клин избива
2 x 4? - Осем
Cure - Цурее
Thorn Within - Сърце ми се къса
Fuel - А-93
Loverman — Пристанал
Sanitarium - 4-ти километър
Creeping Death - Лази кат’ умрял
Kill 'Em all - Избива хлебарките
Kill 'Em All – Здравната каса
Ride The Lightning - Гръмоотвод (а може също и "Яхни депилатора" или "Барбекю за последно")
Master Of Puppets – Главен изпълнителен директор
...And Justice For All - Призовка за всеки
Metallica – Кремиковци
Load - Сипи по едно
Re-Load - Сипи по още едно (Сипи, ако нема - долей)
St. Anger – Групова терапия
Източници: бая ;)
Публикувано от
Йордан Йорданов
в
9:50
0
коментара
Етикети: смях
сряда, януари 09, 2008
99 начина за приятно изкарване с любимия човек
1. Да наблюдавате заедно залеза на слънцето.
2. Да си вземете заедно душ.
3. Да си направите масаж на гърба.
4. Да слушате класическа музика и да се прегръщате в полумрака.
5. Да се целувате страстно.
6. Да я докосваш надолу по гърба.
7. Да си шепнете.
8. Да си сготвите заедно нещо вкусничко.
9. Да стоите заедно под дъжда.
10. Да се облечете взаимно.
11. Да се съблечете един другиго.
12. Да целувате всяка частичка от тялото й(му).
13. Да се държите за ръце.
14. Да спите заедно. (Да-да, именно да спите… not sex)
15. Да се галите.
16. Да си говорите задушевно, полуразсъблечени.
17. Да си подарявате взаимно подаръци.
18. Да й подариш малко букетче полски цветя.
19. Да облечеш негова дреха.
20. Да полежите на земята в полето и да гледате звездите.
21. Научи кой е любимият й парфюм и го използвай всеки път, когато отиваш при нея.
22. Свещи, ароматни масла, полумрак и музика правят секса/прегръдките вълшебни.
23. Целувайте се при всеки удобен случай.
24. Не обличай долно бельо и нека той(тя) да забележи това.
25. Не се надувайте. Дръжте се по-непосредствено!
26. Целуни я нежно по челото, зад ухото, след това й прошепни: “Обичам те”.
27. Заспете от умора, разговаряйки един с друг по телефона.
28. Вана с пяна.
29. Разходете се по плажа през нощта.
30. Правете любов.
31. Четете и си разменяйте стихове.
32. Вдишвайте аромата на косите й.
33. Прегръдките са универсално средство.
34. Казвай “Обичам те” само когато чувстваш това.
35. Прави случайни подаръци (цветя/кукли/книги и т.н.).
36. Кажи й, че тя е единственото момиче, което желаеш. Не лъжи!!
37. Прекарвайте всяка свободна секунда заедно.
38. Кажи й, че тя не е длъжна да прави нищо, ако няма желание. Предложи й да опита.
39. Гледайте се взаимно в очите.
40. Нежно прекарай ръка по бузата й, гледайки я в очите, разкажи й за своята любов и я целуни.
41. Разговаряйте само на езика на тялото и очите.
42. Пред хората - само лек флирт.
43. Застани зад нея и бръкни с ръце в джобовете й отпред.
44. Напиши любовна бележка и я сложи в неговия/нейния джоб.
45. Устните са за целуване. Както и очите, пръстите, бузите, челото, ръцете, ушите.
46. Купи й пръстенче.
47. Пейте заедно!
48. Почетете му/й на глас!
49. Изразявайте чувствата си!
50. Не си губете времето, когато оставате сами.
51. Разкажи й, какво си мислиш, когато си на лекции (на работа).
52. Нарисувай (ако умееш…) за него/нея…
53. Позволи й да поседи на коленете ти.
54. Идете заедно на туристически поход в планината или в гората.
55. Водното легло е нещо, което трябва да се опита.
56. Пристигайки вкъщи, позвъни й веднага.
57. Целуни й коремчето.
58. Винаги я прегръщай.
59. Момчетата обичат късите поли.
60. Съвместният обед укрепва отношенията.
61. Спагети…
62. Дръж й ръката, гледай я в очите, целуни й ръката и я притисни до сърцето си.
63. Ако не чуваш биенето на сърцето й, не сте достатъчно близки.
64. Танцувайте заедно.
65. Седнете пред огъня/камината, правете любов там.
66. Може да направиш така, че тя да заспи на коленете ти.
67. Занеси я в леглото.
68. Не се съмнявай в нея/в него.
69. Напиши на лист хартия “Аз те обичам!” огледално обърнато и й/му го дай.
70. Заради нея/него може да нарушиш правилата на добрия тон.
71. Не забравяй да се извиняваш, когато й звъниш през пет минути.
72. Дори да си много зает, спри се, позвъни й и и кажи, че я обичаш.
73. Заминавайки на далечен път, звъни й, казвай й, че мислиш за нея.
74. Разкажи й сънищата си.
75. Мини 20 километра, за да я погледнеш за две минути.
76. Споделете си един с друг най-съкровените тайни и мечти.
77. Разкажи й/му своите религиозни преживявания.
78. Пред нейните родители бъди очарователният принц.
79. Изпълни всички ваши фантазии. (Не задължително сексуални.)
80. Среши косите й.
81. Недей да спиш през цялата нощ, измисли нещо.
82. Запознай се с нейните (неговите) приятели.
83. Идете заедно на църква.
84. Заведи я на романтична мелодрама и запомни какво й е харесало.
85. В ясна нощ поседете прегърнати при пълнолуние.
86. Изучете взаимно навиците си и не повтаряйте грешките си два пъти.
87. Всекиму се дава втори шанс.
88. Описвай удоволствието, което изпитваш, когато си с нея.
89. Споделете един с друг своите тайни.
90. Направете си снимки.
91. Обичайте се взаимно истински или се разделете.
92. Напиши разказ за това как си се влюбил в нея и й го подари.
93. Направи така, че тя да знае какво мислиш ти за нея винаги.
94. Обикни себе си, преди да обикнеш когото и да било другиго.
95. Научи няколко приятни фрази на чужди езици.
96. Поздрави я с песен по радиото.
97. Спете заедно съблечени.
98. Не позволявай никому да я обижда.
99. Никога не забравяй да я целунеш за лека нощ. Винаги й казвай “Лека нощ!”
Източник: http://www.findhotlinks.com/
Публикувано от
Йордан Йорданов
в
11:26
0
коментара
Етикети: интересно
сряда, декември 12, 2007
Правилата на мъжете
Някой ми го прати това. Нямам представа откъде е взет оригиналът, но определено "кърти мивки"!
Постоянно слушаме за “Правилата” от женска гледна точка. Сега, ето и някои мъжки правила:
• Женските гърди са за гледане и затова ги гледаме. Не се опитвайте да промените това – няма да стане!
• Научете номера с тоалетната седалка. Големи момичета сте. Ако е вдигната – свалете я. На нас ни е нужно да е вдигната, на вас - смъкната. Да сте чули някога да се оплакваме, че не я намираме вдигната?
• Събота = Спорт. Това е като пълноунието или приливите и отливите. Оставете го така.
• Пазаруването не е спорт. И не, ние никога няма да го приемаме като спорт.
• Плаченето е изнудване.
• Ако искате да разберете нещо питайте. Нека сме наясно по този въпрос: малките намечета не действат! По-сериозните - също! Най-откровените намеци също не действат! Давайте по същество!
• “Да” и “Не” са напълно приемливи отговори за почти всеки въпрос.
• Идвайте при нас с проблем САМО ако искате да го разрешим. Това е, което можем да направим. Имате си приятелки, които да ви изслушват.
• Главоболие, продължило 17 месеца, си е сериозен проблем – идете на доктор!
• Всяко нещо, което сме казали преди 6 месеца, не се брои при спор с вас. Всъщност, всякакви коментари с давност 7 дни не се броят.
• Ако си мислите, че сте дебели – най вероятно е така. И спрете вече да ни питате.
• Ако нещо, което сме казали, може да се интерпретира по два начина и единият ви кара да се чувствате тъжни или ядосани – то имали сме другото предвид.
• Можете или да ни накарате да свършим нещо, или да ни кажете как искате да бъде свършено. Но не и двете едновременно! Ако вие най-добре знаете как то трябва да бъде свършено – просто го свършете сами!
• Когато е възможно, моля, казвайте каквото имате да казвате по време на рекламите.
• Христофор Колумб не се е нуждаел от напътствия. Ние също!
• Всички мъже виждаме само 16 цвята – те са цветовете които са по “default” на Windows например. Прасковата, например, е ПЛОД. Люлякът е цвете. И идея си нямаме какво е тюркоазено.
• Когато попитаме какво има и вие отговорите “нищо”, ние се държим все едно няма нищо. Знаем, че лъжете, но просто не си струва главоблъсканицата докато разберем какво не е наред.
• Ако задавате въпроси на които не искате да чуете отговор, очаквайте отговори, които не искате да чуете.
• Когато се налага да ходим някъде заедно, абсолютно всичко, което облечете, е добре. Наистина!
• Не питайте за какво си мислим, освен ако не сте готови да говорте на теми като Секс, Спорт или Коли.
• Имате достатъчно дрехи!
• Имате прекалено много обувки!
Благодарим, че прочетохте това. Да, знаем, че ще трябва да спим на дивана тази вечер, но знаете ли - това не ни пречи – че то си е един вид къмпинг!
Публикувано от
Йордан Йорданов
в
17:46
0
коментара
Етикети: смях
Медиците - мъченици или медийни звезди?
Медиците...
Това понятие май доста смени значението си през последните няколко години. В речника то все още се обяснява като "Лекар или студент по медицина", а в ежедневието ни веднага насочва вниманието към седем души, от които всъщност само двама са медици в пълния речников смисъл на думата.
Българските медици в Либия, българските медицински сестри (последно - медици или медицински сестри?!), Снежана, Валя, Валентина, Кристияна, Нася, Здравко и Ашраф...
Да, съгласен съм, че тия хора са сред малкото в света, които вероятно могат да дадат обяснение на думата "ад". Вероятно точно през това са минали преди да се приберат в България. Не че съм чел/чул подробни описания на преживяното от тях в Либийските затвори; не че и искам да чета такива. Със сигурност всичко това е обърнало живота им наопаки. Но...
Трябва ли да четем по вестниците, да гледаме по телевизията, да слушаме по радиото или да говорим със съседите или приятелите си за всичко това всеки ден? Трябваше ли да го правим в продължение на толкова много време (не помня вече откога)? Трябваше ли да носим трикольорни лентички или да лепим трикольорни лепенки по колите си?
Явно е трябвало. Поне медиите се постараха да дадат достатъчно прекомерна гласност на събитията и да опишат подсъдимите ни сънародници с най-ангелски краски.
Накратко казано - "медиците" ни станаха медийни звезди!
Питам аз - защо? Така повдигахме духа им? Да бе... Те щото са гледали по телевизията в затвора, че цяла България е в трикольори с надпис "Не сте сами!". И щото му дреме на Муамар Кадафи за лентички и лепенки. Сигурно много се е трогнал!
Впрочем, някой от нас зададе ли си въпроса колко струваха милионите лентички, лепенки и тем подобни на данъкоплатеца? А колко струваха многобройните посещения на президента, президентшата, външния министър, близките и роднините и на още не знам си колко хора в Либия? А някой въобще зададе ли си въпроса дали тия наши "медици" случайно не са наистина виновни по обвиненията?...
Питам ви и отговор не искам, както казваше приживе Тодор Живков.
Тия въпроси са си ги задали точно тия хора, които са си задали и въпроса откъде правителството взима пари за обновяване на автопарка на еди-кое-си ведомство, министерство и т.н., а също и откъде правителството взима пари за незаслужените заплати на министри и депутати (особено на някои от тях!).
Та "медиците" ни се върнаха. Сега май практикуват някъде си в България, въпреки че след като са им подарили по един апартамент, кола и по 10,000 евро (държавна помощ?!) надали имат нужда да работят. И не че аз бих си завел детето при "медик", който е обвинен в заразяване на деца със СПИН.
Тия дни вестници, телевизии и радиа отново се събудиха и разтръбиха, че за "медиците" ни ще се прави Холивудски филм. С Анджелина Джоли и Том Ханкс!
Явно трудно се губи медийна популярност, особено когато медиите са до такава степен манипулирани от държавата, че повече не може и да бъде!
Във всеки случай, какво са получили "медиците" и дали са го получили остана само слух, тъй като медиите заглушиха опита за даване на гласност на случая.
А в България има някакви си раково-болни хора, за които няма държавни пари за лекарства.
Има и някакви си пенсионери, които взимат по има-няма 100 лв. пенсия (при установен минимум от ~350 лв. за да преживява човек месеца), за чието увеличение в бюджета няма средства.
Има и някакви си българи (всъщност, колко са българите в България?!), които се трудят по цял ден, за да може държавата на края на месеца да им вземе 40% от доходите за данъци; за да се возят по пътища, осеяни с кратери, почти като Лунните; за да ядат боклуци; за да дишат боклуци; за да пият боклуци; за да живеят в боклуци; за да бъдат подтискани и унижавани по всички параграфи както от законодателната, така и от изпълнителната, така и от съдебната ни система...
Но най-вече - за да седнат вечер пред телевизора с една единствена цел в живота - да проследят 3184-и епизод от сагата "Медиците"...
Публикувано от
Йордан Йорданов
в
15:13
0
коментара
вторник, декември 11, 2007
Ректорът на Софийския университет не познава Закона за висшето образование
Във връзка с нашумелия скандал за сексуален тормоз в Софийския университет, в понеделник, 10 декември 2007 г., "Господари на ефира" излъчи интервю с ректора на Софийския университет, проф. Иван Илчев, в което интервю той се позовава на Закона за висшето образование, и по-конкретно чл. 63, който гласи, цитирам:
"В член 63-и се казва, че ако има съмнение... Ако има известно съмнение, че преподавателят не отговаря на определени норми на поведение, морал, етика и т.н... Въз основа на този член може да бъде прекратен (б.а. гражданският договор)."
В сайта на Министерството на образованието и науката всеки може да
прочете какво точно гласи член 63 от Закона за висшето образование, а
именно:
==
Чл. 63. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Провеждането на научни
изследвания е неотделима част от дейността на академичния състав.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) .
(3) Научна дейност се провежда и от специално назначените за целта
лица, както и от студенти, докторанти и специализанти.
(4) Условията и редът за назначаването, дейността и освобождаването на
специално назначените за извършване на научна дейност лица се
регламентира в правилниците на висшето училище, Закона за научните
степени и научните звания и Кодекса на труда.
ЦЪК!
==
Може би някой би казал, че издребнявам с подобно твърдение, но за мен
ректорът на Софийския университет не познава Закона за висшето
образование.
Публикувано от
Йордан Йорданов
в
14:57
0
коментара
Етикети: мнение
